Какво послание отправи България, заставайки против някои нови санкции срещу Русия?

Санкциите срещу Русия под въпрос - защо България се разграничава от част от мерките? Какво означава това за външната политика на страната и за отношенията ѝ с европейските партньори? Темата в ефира на Нова телевизия коментират пиар експертът Арман Бабикян и Александър Сиди от ВМРО.

Бабикян защити необходимостта от санкции срещу патриарх Кирил, определяйки го като фигура, която подкрепя войната на Русия в Украйна. От своя страна Сиди постави под въпрос ефективността на подобни мерки и заяви, че те няма да допринесат за прекратяването на конфликта.

„Заявлението на външния министър е, че не подкрепяме тези санкции, защото са непродуктивни. Аз също не виждам смисъл в тях. Не разбирам налагането на санкции срещу патриарх Кирил как ще спре войната в Украйна”, коментира Сиди.

„Нямам представа от понятийния апарат на външния министър все още, но когато става въпрос за война има и неща от символен характер, които имат значение. Ако се върнем в обувките на сериозната политика, патриарх Кирил е човек, който милва ракети и дава всичко възможно, за да докаже, че е за войната. Тези хора започнаха да използват православието като основа и това развращава всички”, посочи Бабикян.

Двамата коментираха и дали българската позиция доближава страната до подхода на Унгария по отношение на санкциите срещу Москва, както и доколко решенията на София са продиктувани от националния интерес и енергийната сигурност.

„Тук трябва да разглеждаме възможността България да защитава своя интерес и интересите на българските граждани. Налагането на тези санкции няма да доведе до спиране на войната. Нека да видим каква е другата част от санкциите“, допълни Александър Сиди.

„Не съм убеден, че българските граждани са склонни да толерират чуждо духовно лице, което адмирира войната, кръвта и убийствата”, заяви в отговор пиар експертът Арман Бабикян.

Темата в „Твоят ден” по NOVA NEWS коментира и Димитър Лилков от Центъра за европейски изследвания "Мартенс". По думите му е важно да се уточни, че това, че България се разграничава от някои от мерките и че в момента се води активен разговор по темата  - е напълно нормално. „Едно е да имаме определени съображения, но съвсем друго е да заплашваме целия пакет. Това вече е доста по-сериозно, защото тук се търси консенсус. В крайна сметка всяка държава членка трябва да подкрепи пакета. Затова е напълно нормално да се води такъв разговор. Но ако влезем в ролята на държава, която държи целия пакет санкции като заложник, честно казано, прякото тълкуване ще бъде, че влизаме в ролята на новата Унгария”, подчерта той.

Според Лилков крайното решение ще дойде през юли, когато всички държави членки трябва да дадат своя окончателен вот. „Дотогава текат преговори. Според мен в момента наблюдаваме един напълно нормален преговорен процес. Новото българско правителство се опитва да демонстрира пред вътрешната аудитория, че е по-активно и по-твърдо в рамките на европейските преговори. Според мен това е основната цел на този разговор”, изтъкна той.

Що се отнася до конкретните мерки, особено икономическите експертът посочи, че сме  активни по темата за енергийната сигурност макар десетилетия наред да страдахме от зависимостта си от руския газ - както по отношение на цените, така и по отношение на политическия натиск. „Затова тези аргументи донякъде не достигат и трябва да бъдем честни по този въпрос”, заяви Лилков.

На въпрос има ли разнобой в Европа по отношение на оказването на натиск за дипломатическо решение на войната в Украйна експертът посочи: „Разнобоят идва най-вече от промяната в позицията на нашия премиер. Тезата е напълно издържана и логична. Нашият премиер многократно е заявявал, че трябва да се обърне повече внимание на дипломатическите мерки. Проблемът е, че те  вече пета година не дават резултат. Важно е да се уточни и какво представляват тези санкции. Вече има над 20 пакета санкции, насочени към различни компании, лица и елементи от руския военно-промишлен комплекс. Европейският съюз трябва по-активно да обяснява защо се прави това -  за да бъде оказан икономически натиск и да бъде ограничена способността на Русия да продължава тази агресия”, обясни Лилков.

По отношение на санкциите срещу руския патриарх Кирил, които според външния министър Велислава Петрова биха имали предимно символичен характер и няма да доведат до реални политически или икономически резултати – Лилков изтъкна, че „на теория тя е права, но на практика не съвсем”. „Принципно религията и политиката не бива да се смесват. Проблемът е, че патриарх Кирил отдавна не се възприема само като духовен водач. Той публично подкрепя войната срещу Украйна и я представя като „свещена“. През 2018 година, по време на посещението на патриарх Кирил в България, президентът Румен Радев заяви: „Патриарх Кирил дойде като духовен водач и си тръгна като политическо лице“.  Тоест, тук говорим за човек, който често действа като проводник на политически послания и интереси. В този смисъл въпросът не е религиозен, а политически”, категоричен е експертът.